Големи територии в Северното полукълбо на Марс в миналото вероятно са били заемани от гигантски океан, в който са се вливали реки и ручеи, възникващи в резултат на обилни валежи, предполагат авторите на глобална топографска карта на Червената планета, публикувана в Journal of Geophysical Research – Planets.

Новата карта е съставена от група учени от Северния илинойски университет и Института по изучаване на Луната и планетите в Хюстън, САЩ. Те разработили компютърен алгоритъм за анализ на снимки от повърхността на Марс, с който определят много по-обширна мрежа от долини и канали на повърхността на планетата, отколкото се е смятало преди. Общата дължина на системата, някога пълна с вода, надхвърля повече от два пъти предишните оценки на учените, направени в средата на 90-те години на ХХ век.

Системата от долини на Марс е открита още през 1970 г. в резултат на мисията на НАСА Mariner 9. Досега учените се разминават в мненията си отразява ли тази система долини и падини, оставени от приток на вода и валежи на планетата, имала някога топъл и влажен климат, или тя е била формирана в резултат на ерозия, предизвикана от бавното изчерпване на подземните запаси от вода, както това може да е било в случай на студен и сух климат на Марс в миналото.

Авторите на новата работа – професор Уей Луо и Томас Степински, предполагат, че тяхното откритие съществено укрепва позицията на първата хипотеза и свидетелства в полза на наличието в миналото на Марс не само на вода, но и на цял океан, заемащ по-голямата част от Северното полукълбо на планетата.

Предишната карта от долини, падини и канали на Марс била съставена от визуален анализ на снимки от повърхността на планетата, но сега учените успели да автоматизират процеса на анализ на релефа на Марс с помощта на компютърен алгоритъм, който показва характерните U-образни канали на повърхността на Червената планета.

В резултат на щателен анализ учените успели да видят пояс от канали, опасващ Марс в областта на екватора и средните южни географски ширини. Този пояс говори за обилни валежи в този регион, които после като реки и ручеи се насочвали на север, където може да се е намирал океанът. Във всеки случай тази система от пресъхнали канали според учените много напомня на земните системи от реки.

„Нашите данни говорят, че в миналото на Марс са падали обилни дъждове, които са се дължали на изпарението на водата от повърхността на обширния северен океан, заемащ около една трета от цялата повърхност на планетата“, твърди Луо.

В полза на това говорят и многобройните изменения в Северното полукълбо на Марс, докато Южното – напротив, е по-хълмисто. В резултат на такова разпределение на водните ресурси климатът в тази част на планетата е бил рязко континентален – сух, а голяма част от валежите е падала на границата на океана и сушата, в района на екватора.